Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица, е един от най-големите християнски празници
Отбелязва се на 15 август и се чества и от православни, и от католици.
Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата – тя възкръснала и се преселила при своя Син.
Българите много почитат празника и го наричат Голяма Богородица, а в Родопите – Голяма чьорква
Навсякъде в православните храмове го отбелязват с тържествена църковна литургия, с водосвет и със специално въздигане на хляба, защото според библейските сказания Богородица се явила пред апостолите, когато те благославяли хляба. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен и всеобхватен по цялата българска етническа територия. Божията майка е почитана като лечителка, като покровителка на майчинството, брака и семейството,на пчеларите, като защитница на бедни и онеправдани. Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и специални вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве богородични пити с пожелание: нека Света Богородица да ни е на помощ!
На Успение Богородично се смила от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта: вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и, както това се прави на Власовден, стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.
На обредната трапеза на Успение Богородично жените нареждат жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде. Гости приемат и именниците Мария, Мариана, Марио. Празникът в чест на Божията майка е много почитан и днес. У нас над 200 са църквите и манастирите с патрон „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският манастири, а в близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”. Днес на храмовия празник на тези манастири – Успение Богородично в тях се стичат много вярващи, прави се водосвет, дават се курбани, миряните носят дарове за храма и поставят цветя под иконата на Божията майка.
На Голяма Богородица се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
КАКВО НЕ СЕ РАЗРЕШАВА
На този ден никой нищо не работи. Народната традиция забранява на домакините да сноват и да тъкат, да плетат и да шият между Голяма и Малка Богородица, за да е здраво домочадието.
В този ден не се пипа нищо червено, за да не пропика кръв добитъкът и за да не стават ялови младите булки – вярва се, че така младите жени ще останат бездетни!
ПОВЕРИЯ
Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.
На този ден, на трапезата се оставя един празен стол – за непредвиден гост, за духа на починал близък или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя.
Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Източник: Българска етнография, Снимка: Е.Троева, Храм Успение Богородично, Хасково
Гледай с усмивка и готви с удоволствие! С ‘’Гозбата на България’’!
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, TikTok, Instagram и в канала ни в YouTube