Обявяването на Независимостта на Българската държава е следствие на няколко различни фактора
На първо място, желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, която (според Берлинския договор от 1878 г.) е окупирана за тридесетгодишен срок. Това е нарушаване на Берлинския договор и възможност за България да се възползва от това положение на международната сцена и да обяви своята Независимост. Самият княз (от 1908г. цар) Фердинанд води преговори с Австро-Унгария за съвместни действия.
Другият фактор са българо-турските отношения, които са свързани с промените във властта в Османската империя. На 11 юли 1908 г. в Турция избухва т.нар. Младотурска революция, която успява да постигне възстановяване на конституцията от 1876 г. Техните действия не са достатъчно убедителни и вместо да въведат реформи в управлението, младотурците се насочват по линията на национализма. Събитията, случващи се в Цариград, активизират българската дипломация. Българският дипломатически агент в турската столица Ив.Ст.Гешов в писмо до външния министър на България лансира идеята за провъзгласяване на независимостта на страната. В началото правителството не споделя неговото мнение, защото смята, че моментът не е подходящ и е опасно за България. Според управляващите среди в България трябва да се изчака развоят на събитията в Турция и да се наблюдава реакцията на Великите сили.
Междувременно в Цариград става известният ‘’инцидент Гешов’’
На 30 август 1908 г. в столицата на Османската империя е устроена гала вечер по случай рождения ден на султан Абдул Хамид II, на която са поканени всички дипломатически мисии на различните държави, с изключение на българския представител Ив. Ст. Гешов. С това си действие младотурците искат да подчертаят васалното положение на България. Гешов е отзован от Цариград, а Високата порта отзовава комисаря си от София. Инцидентът внася допълнително усложняване на обстановката на Балканския полуостров. Великите сили, в лицето на Англия, Франция и Русия правят опити да изгладят недоразумението, докато Германия и Австро-Унгария са доволни от изострянето на ситуацията, което ще подкопае позициите на Антантата и ще улесни агресивните планове на Виена.
В първите дни след ‘’инцидента Гешов’’ българската дипломация решава разумно да изчака подходящия момент. Ген. Ст.Паприков все още смята, че въпросът за независимостта на България може да се обсъжда с Турция. В София разбират, че властта в турската столица осъзнава ненавременноста на случилото се. Няколко дни по-късно конфликтът обаче се задълбочава. На 5 срещу 6 септември 1908 г. избухва стачка на служителите на Източните железници, включително и на територията на васалното на Османската империя Княжество България. Управлението им в българската територия е поето от Дирекция на българските железници, като стачкуващите са заменени с български железничари и военни части. В тази обстановка министър-председателят Александър Малинов намира, че настъпва моментът да се действа решително и на 8 септември телеграфира на княза. Идеята на Малинов е да постави Европа и Турция пред свършен факт, а в същото време княз Фердинанд търси подкрепа в управляващите среди на Aвстро-Унгария. На 10 септември по случай 60 – годишнината на император Франц Йосиф той е приет в двореца в Будапеща като независим владетел.
На 16 септември е взето решение в Министерски съвет да се обяви независимостта на България на 21 септември 1908 г. На княза е телеграфирано и той трябва да се завърне незабавно в страната. Това бързане е продуктувано от страха, че Великите сили могат да предприемат натиск върху българското правителство и да попречат на плануваните действия.
На 21 септември княз Фердинад пристига в Русе, а на 22 септември е във Велико Търново, където с тържествен марш начело с военната духова музика, той се отправя към историческата църква ‘’Св. 40 мъченици’’. Тук след свършването на тържествения молебен княз Фердинанд прочита Манифеста, с който обявява съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо българско царство. Акламирани от народа и войската, царят и министрите отиват в църквата ‘’Св. Петър и Павел’’, където отново е отслужен молебен. Сред шпалира от ученици и войска, официалното шествие се отправя към историческия хълм Царевец, където пред насъбралото се множество министър-председателят на България Александър Малинов прочита Манифеста за обявяване на независимостта на България, а цар Фердинанд I държи реч. Като засегната страна Турция отказва да признае търновския акт. Единствено при изплащане на сумата от 125 милиона франка тя е готова да признае независимостта. В преговорите се намесва и Русия, която не иска нови военни действия и предлага да опрости на Турция задълженията ѝ от Руско-турската война от 1877-1878 г. Срещу това Високата порта се отказва от своите искания и признава независимостта на Българската държава. След нея това правят и Великите сили.
Източник:militarymuseum.bg
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, Instagram и в канала ни в YouTube.