Сурова е жива в сърцата на хората от Пернишкия регион. На 13 ти срещу 14 януари те са в трепетно очакване за най-магичнатанощ за тях, когато сурвакарите в Пернишко ще надянат маските, ще опашат тежки пояси със звънци и ще играят край ритуалните огньове, за да благословят земята и хората за по-добър живот.
“Много здраве, късмет и много берекет.”
Сурвакарите вярват, че колкото по-страшни са маските, колкото по-силно звънят звънците, толкова по-далеч ще избяга лошото. Традицията е жива, предава се от баща на син, от дядо на внуче. Тук често ще чуете сурвакари да казват, че живеят за Сурова.
“Не мога да живея без Сурва.”
“Сурва е нещо уникално.”
“Сурва ми е в сърцето.”
Многолюдна, зрелищна, колоритна е пернишката Сурова. Костюмите са направени от обърнати наопаки кожи или от нарязани на ленти парчета плат. В част от селата маските са от дърво, кожа и рога, в други са огромни ликове, изработени от дърво и пера. Всяка година те се обновяват.
Сурвакарските дружини се предвождат от болюбашия, във всяка дружина има булка и младоженец, свекър и свекърва, поп, мечкар и мечка, звънчари. Разиграва се обичаят “Сурвакарска сватба”. Неизменна част от празника е обхождането на домовете.
В миналото на Сурова са ходили само мъжете
“Основното е преминаването на юношата в статуса на мъжете. Бидейки сурвакар, той вече може да се жени, да бъде харесван и да замотва пояс”.
В наши дни в сурвакарските дружини масово се включват и жени, в т.ч. и момичета.
Народният празник Сурова е най-таченият и най-чакан празник в региона, а едно от най-големите му достойнства е неговата приемственост.
Заради силата и непреходността на традицията през 2015 година пернишката Сурова бе вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
Източник: bnr.bg.
Снимки: БГНЕС, vivus.bg