“Тази пролет баба Живка
почна да бере копривка.
Аз в двора съм до нея,
искам да помагам,
но не смея.
Вкусна каша става от коприва,
ала знам я колко е парлива.
Имало желязо в нея
гледам, гледам и се смея.
Става ли желязна закачалка
от такава билка малка.”
Иван Иванов
Съвпадението на името на баба Живка от стихчето горе и леля Живка от Гара Бов, която бе домакиня на Патрисия и Евгени в последния епизод на ”Гозбата на България”, вероятно е чисто съвпадение. Обаче пък е толкова хубаво.
В стихчето баба Живка явно ще готви каша от коприва, а в „Гозбата” леля Живка ни я сготви наистина. И то как! Така, както и аз не съм виждала… Признавам си без бой, не знам всичко и имам много още да уча в кулинарията.
Честно, изненада ме леля Живка с това, че приготви вкусна копривена каша със сушена коприва, и с това, че вместо обичайното за кашите бяло брашно, тя използва царевично, а даже и с това, че нямаше подправки.
Свикнала съм на друг вид каша
Баба ми някога правеше мнооого хубава каша от коприва, но доста по-богата от показаната във видеото. Знаем как в миналото хората са приготвяли храна от минимум продукти, с които да нахранят пълна къща.
Вероятно и тази рецепта идва от тогава. Вода, сушена коприва, царевично брашно, сол и малко олио. Стига толкова. И пак вкусно, а? Не е ли изумително…
Много съм щастлива, че именно такива рецепти помагам да се запазват. Вероятно почти всеки може да приготви какво ли не със скъпи и луксозни продукти, но е истинско майсторство да нахраниш семейството с минимум и на много ниска себестойност.
Точно такава е днешната рецепта. Другото й предимство е, че със сушена коприва може да си готвим каша почти през цялата година. Е, само трябва да се внимава да не й мине времето и да започне да горчи.
Използвала съм сушена коприва като добавка към супи и яхнии
Но за каша наистина не бях чувала. Много съм впечатлена явно, щом като отново се връщам на тази тема. Ами ще взема да си изсуша и аз, че да пробвам.
Такова любопитство ме обзе. Иначе, все пак като представител точно на времето, в което живеем, ще ви кажа, че копривата може да се съхрани и като се замрази. Простичко е. Дори не е нужно да се бланшира.
Измива се хубаво, оставя се да се изцеди продължително и се слага в пликчета във фризера.Това е философията. Просто и лесно. А сушенето си е по-продължителен процес. След като я изсушите, трябва да я стриете или смелите на прах. Хубаво е да се съхранява в хартиени пликове или в картонени кутии.
А знаете ли как хубаво действа на косата отвара от коприва?
Опитайте и ще разберете. Аз знам. Но това май вече стана друга тема…
Обаче сега да се върнем към последния епизод на „Гозбата на България”. Като разбрах, че ще готвят каша от коприва, много се надявах Патрисия и Евгени да трябва да си наберат сами парещото растение.
То пък какво се оказа… тя готова изсушена дойде при тях. Ех, нищо. Ще преживея това разочарование, но някак ми е трудно да преживея, че тези двама хубавци отново постигнаха загуба… И то с такава уж простичка рецепта.
Всъщност, както писах и малко по-горе – изненада тук няма. Защото майсторството на кулинара се крие точно в приготвянето на такива рецепти. С прости продукти и с малко подправки.
Предлагам да вземем да им организираме някой урок на Патрисия и Евгени, че ми домъчня все да губят. Честно.
Иначе с джуруляка разбраха какво се прави
Джурка се. Баба много го използваше да каша и за тиква с мляко. Нямаше пасатори на село тогава, пък и с пасатор е друго, няма как да се постигне същия резултат.
Много обичах този уред и я гледах с нескрит интерес как го върти. Детски работи разни. Така де и аз съм била дете. Сякаш съвсем не беше отдавна, макар и като преброя годините, хич да не е така… Ама сега няма да се натъжваме от това.
Напротив. Благодарна съм, че съм изживяла точно тези моменти и имам точно тези спомени. Жалко само, че бях калпазанка и не се научих да правя някои неща, които баба правеше… вече е късно, уча се сама. В някои успявам, в някои хич. Но то май е масово явление това, внучките да не могат да приготвят ястията на бабите си точно както те са ги готвили.
Върнах се много назад във времето с тази каша от коприва. Ех… какви спомени само. Сигурно с тази публикация ще събудя спомените и на други хора. Нека оживеят в нас и ни донесат шепа щастие по детски.
Както е тръгнало, сигурно ще очаквате да ви споделя рецепта за каша от коприва. Е да, ама няма. Избрах да ви споделя изключително любима моя рецепта за супа от коприва, която обаче може да си приготвите и с лапад или спанак, а може и в комбинация на различни зелении.
Автор: Илиана Николова
Гледай с усмивка и готви с удоволствие! С ‘’Гозбата на България’’!
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, TikTok, Instagram и в канала ни в YouTube.