Честит 24 май – празникът на българската просвета и култура и славянската писменост!
Най-истинският и най-важен български празник, когато цял един народ с гордост чества делото на светите братя Кирил и Методий, създали глаголицата! Денят, в който с признателност поднасяме букет на любимата учителка или преподавател в университета, денят в който празнуваме всички, които повдигат духа ни чрез култура и изкуство, важна предпоставка да има напредък и развитие една нация.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия.
Първите известни свидетелства за честването на днешния, може би най-светъл празник на България, са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на “светите братя” е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата “Света Богородица”, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война. С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен ( 11 май ) и светски ( 24 май ).
Отмина времето на задължителните манифестации, но празничното настроение и радостното усещане в този ден трябва да съхраним! И да звучи ”Върви,народе възродени”, въпреки всичко! Любопитна е историята на създаването ѝ.
Един захласнат от поезията ученик става причина днес цяла България да пее в хор най-българската песен “Върви, народе възродени”. Химнът на светите братя Кирил и Методий се ражда на черната дъска в една класна стая в ловешкия кв. “Вароша”. На 9 май 1901 г. учителят по музика Панайот Пипков минавал между чиновете, когато погледът му възмутено се забил в един от учениците. Малчуганът изобщо не внимавал, защото бил погълнат от някаква книга. Пипков гневно грабнал четивото, а класът замръзнал в очакване на суровото наказание за нехранимайкото. Но зачитайки се в текста – стихотворението на Стоян Михайловски, в главата на Пипков зазвучала музика. Учителят разчертал петолиние на черната дъска и започнал да реди ноти. Така на един дъх се родила музиката на химна, разказва самият Панайот Пипков в списание “Родна реч” през през 1942 г. Днес училището носи неговото име, а музиката му ще пребъде!
Източник: Гозбата на България, standartnews.com. actualno.com.
Гледай с усмивка и готви с удоволствие! С ‘’Гозбата на България’’!
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, TikTok, Instagram и в канала ни в YouTube.