Еньовден е още един пример за съвместяването на традиционните народни поверия и християнската вяра. Празнуван е всяка година на 24 юни – един от най-дългите дни в годината. Празникът е събрал в себе си едновременно християнската традиция – рождения ден на св. Йоан Кръстител (или Йоан Предтеча) и онова върху което тя се е насложила – езически култ – почитание към лятното слънце, което дава надежда за плодородие.
Смятало се, че в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
Затова – за лечение и гадаене, при залез слънце се взимала от чист сладък извор „мълчана вода“ (т.е. налята при пълна тишина – за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях. Гадаенето предсказва кой ще е бъдещият им жених (обичай, известен като ладуване).
На 23 юни вечерта не бива да се пие вода, нито да се налива. На самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
По древен обичай хората се качват по хълмовете, за да посрещнат изгрева и гледат сянката си – ако тя е цяла, значи ще са здрави цяла година.
В някои райони на България – особено в южна – е бил широко разпространен обичаят Еньова буля. За него момите от селото обличали някое 7-8 годишно момиченце в булчинска носия, намятали отгоре червено було, качвали го нечии рамене и обикаляли цялото село и нивите – за плодородие и здраве.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата
Казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето “трепти”, “играе”, и който види това, ще бъде здрав през годината.
Смята се още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.
От набраните 77 и половина билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек. С тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венцитe.
На Еньовден имен ден празнуват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
Гледай с усмивка и готви с удоволствие! С ‘’Гозбата на България’’!
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, TikTok, Instagram и в канала ни в YouTube.