Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение.
Чества се главно в Източна България и се празнува на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Петльовден е приеман като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Преданията разказват следната 300 годишна история:
Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета.
Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава, та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Традицията повелява на трапезата на Петльовден да има варен петел, чорба с ориз и булгур, топла питка, парена баница зелник, туршия от чушки и зелени домати, салата с крушова чорба от ферментирали диви круши, и сладък булгур със сушени плодове.
Във Варненското село Голица е издигнат единственият в страната паметник на петела.
Предание разказва, че смела жена от селото мами турците, които събират момченца за еничари, като имитира с кръвта на петел, че сама е заклала чедото си, скрито предната нощ далеч от селото. Оттогава този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на българския род. В някои от селата в този край дори разхождат пернатото по улицата преди да му клъцнат главата, а после заедно с пита мед, раздават от свареното месо на съседите.
Празникът е познат под различни имена.
Това се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св.Евтимий Търновски.
Самото название Евтимовден почти не е регистрирано за сметка на неговите производни: Евтимя (Котел); Ихтим, Ихтимя, Хетим (с. Козичино, с. Голица); Ихтиман (Карнобат и околните села), Евтимиювден и подобни (селата Риш, Александрово, Веселиново, Богданово, Жребино и др.). Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино,Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др.). В Карнобатско е познат и като Петеларовден; Петлешковден — в някои бургаски села (Присад, Зидарово); Петелковден (Падина и др., Варненско); Петловден (Котел и околните села). Някъде (селата Деветак, Деветинци, Железник и др.) празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковски села (Голица, Козичино и др.) с производните от Петльовден.
Източник: ruse.utre.bg, ”Старинни рецепти за празници и обреди”.
Снимки: uspelite, chernomorie.bg
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, Instagram и в канала ни в YouTube.