Тодоровден е първата събота на Великия пост. На Тодоровден имен ден имат Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошо, Божидар, Божана, Дарина, Дара, Дарко, Дора, Доротея.
Тази събота – 04.03.2023 г. честваме паметта на Св. Теодор Тирон, като празникът е известен под името Тодорoвден, Конски Великден Тодорица или Тудорица. Християнският празник е с променлива дата, като се пада в първата събота след началото на Великия пост. Традиционни за този ден са т.нар. кушии – надбягвания с коне, които се организират и до днес навред из страната.
Теодор Тирон бил военен наемник, ревностен християнин и виртуозен ездач, който се грижел за конете на войниците в Константинопол по време на управлението на император Юлий Отстъпник. Младежът разбрал за пъкления план на императора – да оскверни с кръв от жертвени животни християнския пазар за плодове и зеленчуци, за да се подиграе с новата вяра и нейните последователи. Това се случило в първата събота от началото на Великия пост през 340-а година. През нощта Теодор, молейки се да успее да предпази братята си по вяра, се явил в съня на християните и ги предупредил за плана на Юлий. В събота сутрин пазарът с опръсканата с кръв стока бил безлюден. Вместо това хората събрали остатъците от жито, варива и плодове от зимниците си и сготвили каквото имат.
Традиционни ястия на Тодоровден
Тодоровден се празнува винаги по време на Великденските пости, затова на трапезата присъстват безмесни ястия от картофи, боб, ориз, по избор. Задължителни са обаче “тудоровската” леща и гъбената каша. По традиция на празника се пости, като се консумират немазни храни, каквито има в долапа, мазето, хранилището. Задължително се готви обредно жито, като част от него се пръска по двора за здраве и закрила.Характерните хлябове за Тодоровден са “св. Петка” и “св. Тудур”. Те се украсяват с фигурки на малки кончета или с конска глава Често върху обредните хлябове се изобразяват и цветя. Освещават се в църква и се раздават на съседи и близки за здраве и плодородие.
На трапезата се подреждат също така пита с мая, леща, чорба от гъби. Храните по време на великите пости обикновено са фасулена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, постно кисело зеле с ориз, клин чорба (с вода и зелев сок), салата от коприва, лютика, лютеница и други.
По стари български традиции и обичаи, рано сутринта,майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват.
Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени.
Момите и невестите пък задължително мият косите си на Тодоровден, за да растат те дълги и гъсти като конски опашки. Някои вярват също така, че това ще ги пази от главоболие световъртеж и дори от полудяване през годината. Коси обаче не се мият след залез слънце, защото “който го направи, главата му ще трещи и гърми като конски копита”. Но на този ден е добре да се подстрижат за първи път косите на момченцата.
Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията – дългоочакваното състезание на Тодоровден.Спечелилият надбягването се окичвал с нова кърпа или риза, слагал на коня си звънец или венче и препускал из домовете, вярвайки че носи здраве и късмет. Където спирал, пояли него с вино, а конят му с вода, давали им по къшей от питката и домакини и ездач си разменяли благословии.
Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Извършват се различни ритуали, свързани с това, включително за раждане на красиви деца. За целта най-напред в огледалото се оглежда по-хубавият от двамата съпрузи, а след това се оглеждат и двамата заедно, за да приличат рожбите им на тях. Децата ще бъдат здрави и румени, ако родителите си разделят и изядат половинките на една червена ябълка.
А чрез конните надбягвания (кушиите) се извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, както и на готовността им да встъпят в брак. Всеки участник избира най-бързия кон – онзи, който най-много прилича на коня на светията и го кичи с венци и цветя. Победителят не се продава, защото се вярва, че самият светец е покровител на животното.
На места се оре за берекет. Другаде се изпълняват обреди, за да няма суша. Осветено жито се разпръсква по нивите за плодородие, а в зобта на конете се слага от обредните хлябове
Източник: desant.bg
Снимки: kazanlak.com, desant.net, ezine.bg