Великден напоследък се изгуби в комерсиалните реклами на шоколадови зайци и разпродажба на стоки
Да не говорим за масовата психоза за цената на ангнешкото месо и козунаците. Великден е повече чакан празник, покрай който може да си вземете дълга отпуска или да се направите на болен, за да се появите на работа към 1 май. Съгласете се, че не звучи много Богоугодно. Затова решихме да ви предложим разходка с машина на времето, за да си припомним откъде тръгва историята на козунаците и червените яйца, познати като перашки.
Фолклорната ни традиция въобще не познава месенето на козунаци
Те са градска мода, забелязана за пръв път по нашите земи около края на XIX или началото на XX век. Ние имаме подобие на козунака, познатия сладък хляб – питка, намазана с мед.
Tой се приготвя на Младенци или когато е пламнала болест. Наричали са го турта, турте, младенец и се раздавал от стопанката на дома, застанала на кръстопът.
Целта не е била някой да „се облажи“ от чуждото нещастие, а да приеме принос, за да принесе от своя страна молитва пред Бога за болния и проклетията, дошла по един път в дома, по седем пътя да си замине оттам.
За Великден се е месил специален за случая обреден хляб
По шарка и наименование той е бил досущ като коледния. Наричали са го колак, кравай, боговица, единствената разлика е в това, че в шарките на великденския хляб има поставени от боядисаните яйца.
Но най-същественото е това, че нищо в празника на дедите ни не е било самоцелно или суеверно. Всичко се е правило в строго определен смислов порядък. Правенето или неправенето на нещо е свързвано с определена причина, защото се е търсило и съответното следствие.
Действията в празника са една своеобразна мистерийна драма, „обредно действие“, имащо за цел да разкрие или извика една друга действителност. Да напомни за изконни ценности, основаващи бъдещи времена и събития.
За децата Великден е бил свързан с хляба и перашките
Коледа – с бъдника и чушките с боб, Първи март – с мартениците, Бабинден – с бабата, и т.н.
За възрастните празникът е време за свещенодействие и призоваване на Божията сила за очистване, обновление и благословение на рода и дома, докарваща светлина и благоденствие в живота на човека и прогонваща всяко зло – скрито или явно.
По Великден хлябът винаги се прави на Велики Четвъртък
Той се прави непосредствено след боядисването на яйцата. В самото боядисване също има ред. Всяко е червяно според реда на прибирането му от полога, като най-ценни са тези, прибрани в самия четвъртък. Не защото са най-пресни, както би си помислил днешният прагматичен човек, а защото това е символ на почит и зачитане на Божия избор и намерение.
Както човек не определя кое яйце кога ще бъде снесено, така не определя и за самия себе си кога, какъв и къде да се роди, това решава само Бог. Червените яйца за един дом са имали особено значение и сила, защото в тях са виждали семето, от което се ражда живот. Преобразено в червено, то придобива значение на не просто обновения, но възкръсналия живот, в една нова природа, ново естество.
Идеята за новото естество се явява и чрез замесването на обредния хляб
По обичая първо се подновява квасът. Наричали са го „баща на тестото“. Квасът в народната мъдрост е „кодът“ за потеклото, статутът на човека в обществото и пред Бога, в зависимост от вътрешното му съдържание – благородство, достойнство или низост.
Всички знаем израза „Той е от друг квас!“ или ”Той е замесен от друго тесто”, обикновено използван, за да обясни кратко и ясно специфичното потекло или среда, от която произлиза въпросната личност.
Така и хлебният квас е бил възприеман като символ на нещо невидимо, но дадено, дарено, а не придобито, което трябва да се пази, да не би да се отнеме. Тази отговорност е имала стопанката на дома, тя е имала и правото да го поднови, което се правило само веднъж в годината, на Велики четвъртък.
На този ден никоя стопанка не е давала квас по каквато и да е причина, да не би берекетът в дома да премине в друг, което явно препраща към Христовата притча за разумните и неразумните девици, изречена именно през Страстната седмица.
Прибавяйки от новия квас към брашното, стопанката принажда друга стойност на хляба. Отново кодът е същият – сътворявала се е нова природа.
След приготвянето на новия квас се замесва тестото за кравая от вода, сол, брашно и квас
Водата, използвана в обреда, е считана за нещо чисто и свято. Независимо дали е ручей, кладенец или извор, тя е приемана за слово Божие, даващо живот. Както без водата всичко съхне и вехне, така и без да е изречен от Божиите уста, живот не съществува.
Молитвената вода се използва при раждане и смърт, цветната – при венчание, ладваната – при кумучене, мълчаната – при замесване. При някои обреди каденето не започва, ако на трапезата не е сложена вода.
Солта в народното вярване също е считана за свято нещо. Казват, че солта имала сърце, и който има от това сърце, бива опазен от злото. Солта пази храната от разваляне, така и послушанието на Божите заповеди пази човека от нравствена развала и упадък.
Брашното, използвано в празника, е обект на особена почит и внимание
Тук символиката е скрита в самото свойство на семето да се възпроизвежда. След засаждането то умира в земята, за да възкръсне и да се преумножи. Брашното е наричано душата на хляба – средата, в която съединени, съставките заживяват свой собствен живот.
Ако подменим имената на съставките с техните обредни значения, излиза, че стопанката заквасва душата с царско потекло, излива в нея Божествени слова и подновява вечния завет с нейния Създател, за да се роди и порасне в нея едно ново и чисто, свято естество.
Месенето като обредно действие е също една мистерия, тайна на сътворението
Нечиста жена не меси, бъбрива също, защото замесването се прави при пълно мълчание. Измиването на телесната нечистота и въздържането от говорене съответстват на омиването на душата от греховете, включително греха на празнословието и клюкаренето.
Меси се в средата на хоро и пеене на Великденски песни, тоест целта е душата, веднъж пречистена, да не остане празна, а да се изпълни с ново, свято съдържание.
Хлябът в празничния ритуал се шари, изписва се, че ако върху него няма писмо, не се приема за обреден. Именно нареченото и изобразено върху него слово му придава сила за благословение. Върху хлябовете, подготвяни за Великден, се разпознават знаци, означаващи вечност, прибежище, живот, врата, оградена територия, град.
Ето и нашият Великденски обреден хляб, подготвен за празничната трапеза:
Източник: eklekti.com
Гледай с усмивка и готви с удоволствие! С ‘’Гозбата на България’’!
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, TikTok, Instagram и в канала ни в YouTube.