Лимецът – житно семе, с древен корен
Лимецът се оказва изключително любопитна зърнена култура. Неговата история ни представя как можем да се погрижим за здравето си, но и да разберем повече за далечните ни прародители, както и да се свържем с историята на други народи.
Наименованията му ни препращат към различни епохи и места по света – „храната на фараоните“, „хлябът на траките“ и „последната храна на Христос“. Основните предположения пък са, че за първи път се култивира преди 7500 години в Турция.
Защо лимецът заслужава място в диетата ни?
Трудно е да се открои кое достойнство на лимеца по отношение на хранителните му качества е на първо място. Затова избирам да го представя като една стройна микро система, в която работят редица витамини – А, В, С и Е и минерали – магнезий, цинк и манган, със значително ниско количество глутен, който не дразни алергичните към него.
Често ми се случва да прочета за полезните качества на даден продукт и да си кажа – „Страхотно! Но… какво значи това?“
Понякога много положителни качества на храните звучат като абстракция, която приемаме наготово, а дори и на доверие. Когато не вникна в значенията на комбинациите от буквички и съединения – може би няма така убедено да се водя в избора си. За да просветля погледа си, така и може би Вашия – ще илюстрирам следния пример:
Да започнем с това, че всеки елемент на лимеца е силно трудолюбив и се насочва по предназначение в тялото ни, когато го консумираме. Това е изключително важно, защото осигурява възможност на тялото ни да усвои по подходящ начин съдържанието на храната.
Кое го прави възможно?
Работата в екип. От сериозна важност е примерът за това, че се съдържат витамини B и магнезий в комплект. От една страна защото именно витамин B е отговорен за преноса на магнезий в кръвта. Другата страна на отношението е, че, магнезият връща услугата – като активира витамин B1 (познат още като тиамин). Така и той може ефективно да свърши работата си.
Продължавам обаче с неговата история, защото тя тепърва започва да става интересна, нали?
Лимецът е прародител на днешни разпространени сортове пшеница
Някои от тях преминават генетична обработка, за да служат по-добре на човека. Любопитното обаче е, че сортът лимец, който познаваме сега – не се поддава на подобна. Той е все така свързан с корена си, откакто се е родил.
Да, той е отдавна с човека на Земята и проявява характер, като не винаги е особено услужлив. Безспорно дава по-малко реколта от пшеницата. Лесно можем да се плъзнем по лесната мисъл – нека тогава го заменим – идва нещо по-добро! Лимецът обаче крие тайни номера в джоба си, които древните обитатели на нашите земи са знаели и днес учените агрономи също доказват.
Устойчив. Благодарен на неговия дом – Земята. Възнаграден и богат.
На какво ни учи лимецът?
С тези си качества древната зърнена култура ни учи на няколко важни урока, по най-ефективния начин – със собствения си пример.
- Да бъдем устойчиви – влиянията на външни фактори винаги ще присъстват. Аз обаче няма да им се поддам. Лимецът е изключително устойчив на неблагоприятни условия, които иначе погубват пшеницата.
- Да сме благодарни и свързани с дома – не е нужно да бягаме от произхода си, а да му бъдем благодарни, че ни има. За да се отблагодари на почвата – докато вирее в нея – лимецът я обогатява с полезни минерали. В природата с пълна сила действа реципрочността, което ни води до третия пример.
- Да се радваме на даровете – лимецът бива богато възнаграден за любовта и благодарността си – той е изтъкан от около 30% повече магнезий, цинк и манган отколкото пшеницата. Наред с това има и два пъти повече протеини и полезни мазнини.
Понякога по-малко се оказва повече. С по-малко количество лимец ние можем да се заситим по-бързо и за по-дълго, поради начина по който се усвоява от тялото.
Лимецът много прилича на българина
В заключение, докато се интересувах от историята и качествата на лимеца – установих за себе си, че като народ се оказваме преплетени с лимеца. Предпочитан е бил от енеолитните земеделци около IV в. пр.н. е., така го откриваме и в тракийски гробници, което свидетелства, че е бил част от бита на траките.
Освен, че той е бил отглеждан отдавна по нашите земи – българинът и лимецът имат символна прилика.
Народът ни основно е населявал села и е осигурявал сам реколтата си. Поради малко наличие на технология в миналото тук, българинът се е научил да работи здраво и да получава достатъчно без много излишък. Понякога природата е била жестока, но дори тогава той е успявал да оцелее, благодарение на този комплект от умения и знания, които е отсял с опита си (най-добрия му учител).
И лимецът и българинът са корави, държат на корена и традицията си и това ги прави силни.
Не бягайте от корена си. Опитайте се да му благодарите.
Автор: Мила Виденова
Източници: Mila.bg, Vassil Nikolov. “X. Тодорова. Каменно-медната епоха в България (пето хил. пр. н. е.) . С, „Наука и изкуство”, 1986, ДарЛимец
Гледай с усмивка и готви с удоволствие! С ‘’Гозбата на България’’!
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, Instagram и в канала ни в YouTube.