Сурва, весела година! В сърцата вяра и любов да има!
Да е здрава и честита, да е мирна, плодовита!
Да сме весели, щастливи, а дните ни -благочестиви!
Да ни е честита новата 2023г.! Честит имен ден на Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Въло, Влайко!
Първи януари започва с обичая Сурваки – обредно обхождане на къщите на селото или махалата.Името му идва от това, че годината още е ”сурва”, тоест сурова, тепърва започва. Първи къщите обикалят ергените,чрез сурвакането като ритуално биене, да изгонят злите сили и да нарекат за здраве и берекет през следващата година. Това се прави с дрянови клонки. След ергените по къщите тръгват момченцата на възраст между 4 и 8 години. С помощта на семейството си те са направили своята сурвачка от дряново клонче. Трите ѝ кръга символизират трите свята – горния, земния и долния. Смята се, че сурвачката благославя всичко, до което се докосне.
На 1 януари е и църковен празник Обрезание Господне- според еврейските традиции на този ритуал е подлагано всяко дете от мъжки пол, когато стане на 8 дни. След церемонията по обрязването на сина на Дева Мария, той получил името Иисус. Почти от самото си утвърждаване Обрезание Господне се слял с Василовден, който се чества в памет на Св. Василий Велики, починал на 1 януари 379г. Той е бил епископ на град Кесария в Мала Азия и прочут богослов и философ.
ТРАПЕЗАТА НА ПРАЗНИКА
В навечерието на Васильовден трапезата е празнична- това е втората кадена вечеря. Най-старият мъж в дома кади трапезата, обикаля къщата, оборите, зимника, двора. В Родопите кади най-старата жена в рода. В село Ковачевица, след като прекади три пъти масата, тя отива до огнището и вика през комина, за да покани ”Васил” на вечеря.
На тържествената гощавка задължително се слагат баница, питка с късмети и свинско месо. Единствено на този празник свинското месо се използва за обред, то не се жертвопринася и не се прекадява.
ПИТКАТА ЗА ВАСИЛЬОВДЕН
Боговицата е питка без квас, в която стопанката поставя сребърна пара, и е украсена с малки тестени топчета, символизиращи селскостопанските животни. След прекадяването на прапезата весеки си взема от тези топчета. Ако Боговицата не е доизпечена, годината ще е тежка, ако е изпечена- здрава, а ако е препечена- на децата ще поникнат здрави зъби. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината. Ако парата от питката остане при изваждането без тесто по нея, годината ще е гладна и обратното – полепналото тесто вещае имот и сполука!
БАНИЦАТА С КЪСМЕТИ
Основната ястие на Васильовден е баницата, наричана още млин (Източна България), плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско). В нея се поставят късмети под формата на дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича за здраве, късмет, плодородие и т.н. След като се прекади масата, стопанинът завърта баницата и реже на всеки парчето, което се е паднало пред него. С първия залък от баницата гадаят момите, като го слагат под възглавницата си, вярвайки, че ще сънуват този, за който ще се омъжат.
СВИНСКОТО МЕСО НА ПРАЗНИКА
Свинското месо е допустимо на тържествената трапеза, защото Васильовден се пада по средата на така наречените Мръсни или погански дни. Затова в Пловдивско я наричат мръзна бъдня вечер, а в Странджа – мръсно кадило. Готви се част от заделеното от заколеното преди Коледа прасе, най-често със зеле ли кавърма с праз лук и много подправки. Най-често се поднася пача от свинската глава, наричана в Северозападна България още ”пихтия” или ”треперуга”.
На трапезата на Васильовден се поставят паничка с мед, сол, жито, орехи, лук, сушени плодове или ошав. За десерт се хапва баклава и плодове.
В огнището се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от смемйството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне- смята се, че този човек ще бъде здрав през годината. В Пловдивско, Предбалкана и на други места, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен.
След приключване на трапезата недогорялата свещ и суровото жито се запазват.
Източник: Старинни рецепти за празници и обреди
Снимки: dariknews, Stz7, pravoslavieto.bg