На Тодоровден имен ден празнуват: Тодор, Теодор,Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божана, Дарина.
Тодоровден, наричан още Конски Великден се празнува в първата събота на Великия пост. В българската народна култура двата християнски култа към Св.вмчк. Теодор Стратилат ( 8 февруари ) и Св.вмчк. Теодор Тирон ( 17 февруари ) се обединяват в общ култ към Свети Тодор.
В България не почитаме дните на двамата светци, а празнуваме Тодоровден в събота след великденските Сирни Заговезни. Датата е подвижна и се определя съобразно лунния календар, по който се чевства християнския Великден.
Народната представа за Свети Тодор е, че
‘’На този ден светецът съблича деветте си кожуха и отива при Бога да го моли за лято’’
Във Видинския край казват, че ‘’от Тодоровден денят започва да расте колкото пуснат плуг’’ или ‘’дойде ли Тодоровден, дошло е лятото’’. Като гледаме зимната картинка отвън трудно ни е да повярваме, че е така.
В много краища на страната на този ден жените строго спазват различни забрани. Особено е важно да не перат, защото ‘’Ако св. Тодор мине с белия си кон, сблъсква прането с лош вятър.’’
Св.Тодор като покровител на конете
Празникът се нарича още Конски Великден. Това название е свързано с вярата, че св.Тодор е покровител на конете. Изобразява се в иконографията като ездач на бял кон.
Най-вълнуващият момент от Тодоровден е надбягването с коне, така наречената кушия. Мъже и ергени извеждат конете за надбягването, добре нахранени и накичени. Победителят в състезанието получава награди: конят – юзда, а стопанинът му риза или кърпа. След надбягването ездачът, излязъл пръв, обикаля с коня си всички домове да честити Тодоровица, и навсякъде мома или млада жена запоява коня с ненапита вода или вино.
В миналото, на този ден омъжените през изминалата година булки, обличали своите сватбени дрехи и водени от свекървите си, отивали на църква, за да вземат първо причастие. Всяка невеста носела тепсия с варено жито и царевица, върху които е сложен обреден хляб, погача, колач и забодени две свещи, вързани с бял и червен конец. Свещеникът освещавал хлябовете, а булките се покланяли на изток и раздавали помежду си хлябовете, пеейки песента за св.Тодор. Свекървите ги благославяли с ‘’Ха догодина люлка’’ и ги дарявали с риза и хурка.
След църковната служба съпружеската двойка се уединява в стая с огледало. Там пръв се оглежда по-красивият от двамата, а след това и двамата заедно, за да приличат децата им на тях. После си разделят една ябълка и изяждат по половинка от нея, за да бъдат румени и червени бъдещите им деца. На Тодоровден става и представянето пред обшеството на невестите, омъжени през зимата.
Каква е празничната трапеза на Тодоровден
Много важна е и трапезата за празничния ден.
Рано сутринта, преди изгрев слънце, жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка жена гледа да раздаде първа или поне да не бъде последна, защото се вярва, че който остане последен, неговите коне ще хванат краста. От обредните хлябове се слага по малко и в храната на конете. В зоба им се добавят леща, боб, царевица, раздава се колак за здравето на конете.
В Югозападна България съществува обичай цялото село да вари грах в църквата като курбан. Тодоровден винаги се празнува по време на Великденските пости, поради което на трапезата присъстват само постни ястия от картофи, боб, ориз, ‘’тудоровска леща’’, гъбена каша, чорба и баница от гъби и задължителните пържени мекици.
Източник: Кулинарен журнал
Гледай с усмивка и готви с удоволствие! С ‘’Гозбата на България’’!
Ще се радваме, ако сте научили нещо ново и полезно от нашия уебсайт. За нас е важно вашето мнение. Можете да ни последвате в социалните мрежи: Facebook, TikTok, Instagram и в канала ни в YouTube.